От стандартните практики към „добрите практики”
От стандартните практики към „добрите практики”
Стандартните строителни практики, ръководени от краткосрочни икономически цели, често демонстрират малка загриженост за енергоефективността или още повече за икономическото, социалното или екологичното влияние на застроената площ. Устойчивото строителство се опитва да прекрати тези практики.
Устойчивото строителство
Първите усилия да се въведaт промени в строителния сектор през 60-те и 80-те години главно се фокусират върху единични въпроси, като енергоефективност и запазване на природните ресурси. Устойчивото строителство интегрира широк диапазон от дизайнерски, конструктивни, операционни и поддържащи практики, за да осигури по-здравословен живот, по-добра работна атмосфера и да намали влиянието върху околната среда. Важно за успеха на устойчивото строителство се оказва приложението на интегрираните дизайнерски принципи – подхода за завършени строителни системи, които събират ключови предприемачи и професионални дизайнери да работят заедно от началото до края.
„НАЙ-ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ” НАБЛЯГАТ НА :- Ценова ефективност и дълготрайна изгодност на сградите;
- Издръжливост и здравина;
- Енергоефективност;
- Смекчаване на климатичните промени;
- Запазване на водата и другите природни ресурси;
- Комфорт (топлинен, звуков, визуален...)
- Работоспособност, безопасност и здраве;
- Качество на въздуха в помещението;
- Намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата;
- Естетика.