Порестите (влакнени) изолации са предпочитано средство за абсорбиране на шум, независимо от вида на приложението. Структурата им трябва да е достатъчно мека, за да изпълни ролята си (изолация от въздушен шум, ударен шум или подобрение на акустиката) и достатъчно твърда, за да гарантира добро механично поведение на повърхността.
 
Звукоизолационните свойства на строителните и изолационни материали се определят чрез фактори, изразени в dB. Тези стойности, измервани в лаборатории, характеризират способността на строителните елементи да намаляват шума:
  • За въздушно-преносимия шум, факторът за звукопоглъщане е Rw, изразен в dB. Колкото по-висок е Rw, толкова по-добро е шумопоглъщането на материала.
  • За ударен шум факторът е Lw, изразен в dB.
  • В случаи на акустични подобрения се измерва поглъщащата сила на материала. Изразява се с фактор w, който варира между 0 (пълно отразяване: материалът не се препоръчва за акустични подобрения) и 1 (пълно поглъщане: материалът може значително да допринесе за акустични подобрения). Колкото по-близък е факторът до 1, толкова по-добро е поглъщането и акустиката в помещението.
Това са общоприети фактори, които сравняват материалите и конструктивните елементи ползвайки еднакви правила. Те посочват характеристиките на материалите според всяко едно приложение. При реновации няма установени изисквания, в тези случаи се спазват правилата за акустика, приложими в новото строителство.
Да обобщим:
За постигането на добра акустика, трябва да следваме 5-те стъпки:
  1. да определим вида на шум (вътрешен или външен въздушен шум, ударен, механичен);
  2. да определим причината за шума и повърхността, по която той се пренася;
  3. да се измери силата на шума (в dB), да се определят максималните нива на допустимия шум в помещенията и така да се определи нужната изолация;
  4.  да се идентифицира вида на повърхността за обработка (тухли, бетон, кухи преградни стени, дървени конструкции и др.);
  5. да се избере подходящото решение за вида на повърхността.
 
Back to FAQ list