Защо е добре да ползваме зелени покриви?

Покривната тераса с декоративна зеленина може да бъде допълнена с истинска функционална градина, в която наемателите на жилищната сграда да отглеждат зеленчуци. Този модел вече е доказал своята ефективност, например във Виена. Покривът на сграда с 40 апартамента, разбира се, не позволява всеки да има собствена леха — затова всяка година се провежда „жребий“ за определени градински участъци. Група от три семейства се грижи за един участък през целия сезон и след това си разпределят реколтата. Целта на тази инициатива не е да се подобри финансовото положение чрез отглеждане на собствена био-зеленина, а да се сближат хората, които живеят под един покрив.

Градската застроена площ показва значително по-високи температури в сравнение с незастроените околни райони. Сгради, бетонни и асфалтови повърхности абсорбират през деня огромно количество слънчева топлина.

Температурата в центъра на града е поради този ефект с 1–3 °C по-висока от тази в горските райони (вечер разликата може да достигне до 10 °C). Градските топлинни острови имат негативно въздействие не само върху хората, които живеят там, но и увеличават разходите за охлаждане на сградите. Освен това, такова повишение на температурата влияе и върху количеството на валежите в града и околностите му.

Image

Прегряването води до покачване на топлия въздух, който от земята повдига прах и други замърсявания — именно тях вдишваме впоследствие. Летящият прах е причина за до 15% намаление на слънчевото греене. Повишената температура на въздуха, съчетана със замъсяващи агенти, допълнително ускорява образуването на смог.

В сравнение с горските екосистеми, в градовете концентрацията на замърсяващи вещества е значително по-висока: 10 пъти повече SO₂, 20 пъти повече CO₂ и 30 пъти повече CO и прахови частици. Зеленината по покривите съществено допринася за редуциране на замърсяването на въздуха в градската среда. Чрез процеса на фотосинтеза растенията гениално усвояват въглеродния диоксид и отделят обратно чист кислород. Количеството кислород зависи от вида и площта на засадената растителност, като решаваща е листната площ — колкото по-гъста е растителността, толкова повече кислород се произвежда.

25 m² листна площ генерира за един ден толкова кислород, колкото човек изразходва за същия период.
(Източник: Prof. Dr.-Ing. Gernot Minke, книга „Зелени покриви“)

Плътността на листната маса също определя способността за задържане на прах и вредни вещества от атмосферата. Покривната растителност забавя движението на въздуха, като прахът и полутантите полепват по повърхността ѝ и при дъжд се отмиват обратно в растителния слой. Освен обогатяване на въздуха с кислород, зеленината увеличава и неговата влажност, подобрявайки цялостно качеството му.

Image

Покривите с вегатативно покритие, освен че обогатяват въздуха с кислород и го пречистват, също така намаляват температурните колебания в жилищните помещения непосредствено под покрива.

Това важи както за зимните, така и за летните месеци. Приносът на растителния слой към топлинния баланс на покрива е в порядъка на няколко сантиметра, сравнено с обичайните изолации (в зависимост от количеството субстрат и неговата влажност).

Хидрофилната минерална вата запазва добрите си изолационни свойства дори при наситеност с вода. Нейният принос към топлинния баланс на покрива е приблизително 5 пъти по-голям, поради което е препоръчително да бъде включена във вегетационния покрив и да се отчита в топлотехническия изчислителен модел.

Растителният слой на зелените покриви може да абсорбира звук, който иначе би проникнал от външната среда във вътрешността на сградата. При производствени халета проблемът е обратен — необходимо е ограничаване на шума, който се разпространява навън и притеснява околната застройка.

Зелените покриви, изградени върху леки конструкции, като например трапецовидни ламарини или дървени ферми, трудно могат да понесат голямо натоварване от дебел субстрат. В тези случаи най-подходящи са покривни системи с хидрофилна минерална вата. Тя не само служи като топлоизолация, но има и акустична функция.

Подобрението в звукоизолацията в сравнение с неозеленен покрив е 6 dB — стойност, която се счита за значителна. Например, разлика от 10 dB човек възприема като звук с два пъти по-ниска сила.